автор: rosana

И нека се стопят
безброй лета
в угасващите ми зеници,
и нека легне
безполезна суетата
в нозете ми
на пепел стрита,
и нека границите
се преместват
и царствата
да се преименуват,
светът със грохот
заминава в пътя си,
но аз очаквам Теб
и се надявам.