автор: rosy88

защото съм непостоянна
и все довчера
ви обичах
сега споделям малка тайна
по имената ви просричах
от устните ви пиех
жажда
от мислите ви
се измислях
каквото и да съм ви казвала
лъжа е
и не ми прилича
но някак си усещах
трайно
добре прикритата заплаха
заложеният стар капан
за хищници
пред мойта стряха
мигът
в който
ще съм гола
и в слабостта ще го обичам
а той забива трайно
кола
в сърцето ми
от безразличие
мигът - разплата не дочаквах
научена да казвам
сбогом
оставах винаги красива
в очите ви болеше
много
ала сега съм
изумена
замлъкнала и
нямам сили
през него
всичките ме гледате
не мога да му кажа
мили
не мога да му кажа нищо
къде сте всички репетиции
как премиерно ме напуснахте
в мен
смелостта без амуниции
изщраква със отката
празен
и дъх случаен
си поемам
за реплика финална
проста
банален край
на свръхпоема
но мозъкът пищи
блокиран
ръцете бавно се отпускат
не мога да се боря
с призраци
в краката ми са всички
ризници
очите му са твърде
много