автор: Mojsei

1.За каквато и биоенергетика да говори Лазарев, той преди всичко се интересува от конкретната ситуация, която е породила оплакванията на пациента, а това е много показателно за действителната причинноследствена връзка, която той, в изложението си, спекулативно преобръща
Неговата позиция, че: "Трябва да почувствате разумността на това, което става и първото усещане за красота и радост да отдавате на Бога, а не на картината" (с.320)е ползотворна, когато се разбере правилно, а това правилно разбиране предполага няколко неща. Първо, да се почувства разумността предполага, да се разбере, че става въпрос за процеса на цялостното преживяване, което има сложната структура на генериращата интелектуалност, т.е. самият интелект започваме да го разлеждаме като структуриран на различни равнища на саморефлектиращата индивидуалност и второ, тази цялостна изграденост предполага и естеството на първото усещане, като красота и радост, което при озарените хора е непрекъснат процес. Тук се налага да отбележа, че изложението е пределно сложно, защото и самият процес, който описвам е такъв.


2. Постановката на Лазарев, че всеки човек е част от божественото (Вж.:с.320) е много силна, защото, от една страна, признава, че индивидът е носител на божественото, а, от друга страна, повдига въпроса за разкриване на структурата на божественото. До тук аз разкривах природата на божественото във връзка с цялостната изграденост на индивидуалността и, в сдъщото време, подчертавах и връзката на индивида с общността. Като носител на божественото, индивидът е цялостен, но самото божествено е структурирано от човека и връзката му с общността, т.е. то може да бъде разбрано рационално като триада: битие - дейност - съществуване, което е предметна област на философията. Когато аз посочвам преживявянето като предметна област на философията имам предвид точно тази структура, детайлизирана от още множество елементи, наброяващи няколко десетки, които, в стоята съвкупност, изграждат съвременната научна парадигма (модел) или картина на света, както най-често се изразяват терапевтите, изискващи от пациентите си да преразгледат цялостната си житейска картина.


3.Нещо важно ни казва Лазарев и когато пише следното:"Ако преди развитието е вървяло по спирала и художникът, който е натрупвал духовност чрез отричане от земното в миналия живот, е реализирал всичко това чрез стремеж към земното в този живот, сега развитието върви по двойна спирала, т.е. художникът трябва да бъде едновременно и отшелник и светски човек" (с.320). Съвременният живот дава по-богати възможности за цялостното развитие на индивидите, а метафората за двойната спирала си остава творение на Лазарев, защото животът и преди и сега се движи по спиралата на двойното отрицание, което си е своеобразно утвърждаване, но днес мащабът на формационния процес се измерва с глобалността.


4. Възникването на тоническото направление в стихосложението в Русия, в началото на 18-ти век, се свързва с името на Василий Кирилович Тредяковский, който е под влияние на френската любовна лирика, а това направление превръща преживяването на индивида в свой предмет на изследване и изложение. В специален труд той обосновава теоретически правилата на това стихосложение. Тук ще отбележа кратко, че правилата на стихосложението са инструменталното равнище в ситуативната системноструктурна методология, прилагана от поета при разработването на текстовете.


5. Мисълта има такава способност да се абстрахира от действителността, за да може по-дълбоко да вникне в нейните детайли и да я възпроизведе възможно най-пълно, но мисълта, откъсната от действителността, губи своята значимост, думите се превръщат в ненужни знаци, бележещи глупостта на своите творци.
Вивекананда - един от мъдреците на Индия, много правилно обосновава връзката между мисъл и действие, когато казва следното: "Мисълта е действие и само действието може да придаде на мисълта някаква ценност" (Вж.: А.Миланов и И. Борисова. Упражнения на йогите. С. 1963, с.18). Разбира се, тук е нужно малко прецизиране, за да стане ясно, че мисълта е страна на дейността и ако някой реши да откъсва мисленето от действието, това ще му изиграе лоша шега, обезценявайки написаното от него. При Лазарев е налице такова абсолютизиране, при което мисълта се издига като самостоятелен субект, но практически той се интеерсува от конкретните ситуации, за да може да вижда в тях и то доста умело, причите за заболяванията на пациентите си, което често пъти демаскира спекулативния му подход. Развитата тук логика не преставам да напомням на поетите, които се увличат в абстрактното писане, достигащо до границата на абсурда, който рационално се осъзнава от критиката като глупост.


6.
Познавам аз едно момче, което
дядо си разхожда край морето,
а то минава по скалистия му бряг,
загледано в безкрайния лазурен бяг
и често на брега до дядо си застава,
а ромонът вълшебен не престава
и в чудните, преливащи се цветове
момчето търси нови светове,
които леят в сърцето песни,
напомняйки за случки бесни
и то неволно свива пръсти
в порив, каращ го да се прекръсти,
а някак си незнайно в очите
избликват покрай спомена сълзите
и мисълта му вечно скрита,
сега над морския пейзаж полита-
със себе си започва да добрува
и този свят вълшебен му рисува,
в който другото, намиращо се…там,
пристига и не го оставя сам.


7.
Светът, за който питаш - друг
е свят на битки и удобство
и болката е с различен звук,
но там не знаят що е робство.

А робите живеят чрез измама
в която доброволно си кръжат-
умират не един и двама,
но могат чрез поезия да тъжат.

Добре бе, Мавър, ще ти кажа -
това са светове различни
и мога да ти ги покажа:
и двата си остават неприлични.

Но ти защо за другите разпитваш?
В твоя свят къде си ти?
Научил си се болка да опитваш
и виждаш свят единствено и само от беди.


8.
Рукнаха сълзите изведнъж
с пролетния дъжд навън:
споменът за тебе - моят мъж,
в сърцето ми събуди звън,
който в деня ми сив,
правещ ме нещастна,
влива лъч в очите ми - красив,
борещ се с историята ужасна,
помрачила нашта песен,
бликнала в родния ни град
и наместо свят чудесен,
днес съм чужда в този ад,
в който мъката не спира,
а пък аз не я желая
и сега - с дъжда, сълза извира,
караща ме тихо да ридая.


9.
Възпитана от скромна дойка,
израстна Лъки, като хубава девойка
и святостта ти няма давност,
с втъкана в душата ти хуманност.
Пред твойта добродетел аз немея,
че тя от теб направи фея,
която красотата в доброта е свила
и силата на чара ти света е удивила.
Добрината побеждава и вразите,
а красивото ще си въобразите,
но добродетелите стават средство
за пренасяне към поколенията в наследство,
а песента ми за жената честна
показва я загадъчна и винаги известна.


10.
Когато дойде Лъки, този ден,
а той е винаги студен,
връхлита ме такава мъка,
каквато ражда тежката разлъка
и виждам всичко като жалко,
а нямам сили, даже малко,
защото сетивата ми са онемели
от чувства бурни, накипели
и целият живот на теб отдаден,
разбирам, че жестоко е предаден...
Каква ли пък е тази сила,
която радостта е покосила
и тайната й що ли има,
за да я направя поносима?
Доскоро беше разгневена
с душа обаче, умъртвена
и нямам никаква надежда,
и сила друга ме повежда
към бездната на отчаяние,
където почва разкаяние.