автор: Nadie

Месец по-късно пристигнаха Майк и Сюзън, а малко след това и Франк - кокалестия мъж с воднистите, но добри очи. Селското ЦРУ веднага разузна, че бил овдовял наскоро, продал си къщата в Англия и дошъл на непознато място да си лекува душата.
- Вие учи английски? - обърна се Франк към Жени.
- Уча, какво да правя! Дъщеря ми е в Щатите и искам да отида, внуците си да видя. Обаче не ми дават виза.
- Баба-терорист! - разсмя се Юри!
- Ти си баба! - сопна му се Жени и поясни - Страх ги е, че съм много трудолюбива и ще взема да свърша наведнъж всичката работа на американския народ.
- Прави са хората! Знаеш ли колко бързо копае. Като трактор е! Айде наздраве за българската селскостопанска техника! - каза Юри и всички отпиха.
В този момент телефонът в къщата зазвъня пронизително.
- За вълка говорим, той в кошарата - каза Юри, докаго Жени тичаше към къщата.
- Тука вълци? - изненадаха се чужденците в хор.
Докато Юри им разясняваше етимологията на отбрани български идиоми, Жени задъхано вдигна слушалката и закрещя:

- Ало! Алооооо! Верче, ти ли си, мама! Добре съм, добре! Копая тука градината, гледам си живота. Вие как сте? Как е Томасчо? Проходил... - каза тихо на себе си и си обърса очите. - А Женифър? Дай ми да я чуя! Хело, Жени, баба! Хау ар ю, май диър? Ай тинк ъф ю ол дей, ай лов ю вери мъч! Това не ти го разбрах. Дай ми майка ти пак. Йор мадър, да! Верче, кажи на децата, че ги обичам и че много ми липсват. Няма ли да си дойдете това лято? Поне децата ми пратете... Добре де, добре, не се ядосвай сега! Много ми е мъчно и за това така... Поне снимки изпрати, ама по нормалната поща, не по имейла. Братовчед ти обеща да ме научи, ама сега нали на английския наблягам, питай Женито колко добре се справям. Не пращайте пари, имам си! Чу ли! Айде, целувам ви, че много скъпо!

Затвори внимателно телефона, избърса сълзите и излезе под асмата. Всички се бяха умълчали и я гледаха. Тя седна с въздишка:

- О-о-ох, сега Любчо както е тръгнал в Германия да учи, ако се ожени за някоя германка не знам с немския как ше се оправям, няма да мога с внуците да си говоря...

Заставаха да си ходят.
- Утре елате към осем. Ще ви опържа мекички.
- Никакво ядене! Искат да работят. Ето ти педесе лева - плащат си хората да ги обучаваш. Селскостопанска академия "Празени хълмове", село Горно Уйно с ректор Жени!
- Па терорист, па трактор, па ректор. Много бързо ме повиши! Добре. Кажи им: Мери на бурканите, Сюзан - пълнач, мъжете - берачи!
- Кви буркани ма! Да не мислиш да зяносаш кайсиите за компоти!
- Ми ако дойдат внуците бе, Юри...
- Пълно ти е мазето с компоти от лани! Всички на дървото, даваш им варелите за джибрето да ги пълнят, захарта е от мене. Казан кат слънце имаш в гаража. Ще дежуря при дестилацията и ще ти я изкупя по левче литъра за кръчмата.

Юри държеше кръчмата в хоремага. Когато дойдоха англичаните се качи на бара и свали от най-горния рафт двете бутилки "Джони", купени още когато я взе под аренда преди десет години. Гигантският паяк, който си беше уплел дом от корабни въжета между "Джонитата", напусна с достойнство разсъсаната си паяжина и се евакуира в ъгъла да чака по-добри дни, а Юри започна да работи за превъзпитанието на чужденците в правилно отношение към алкохола.
- Твърд алкохол със зеленчуци! Импосибъл! - противяха се англичаните и си искаха уискито.
- Абе хора, ракията се прави от плодове и се консумира със зеленчуци. Опитайте да видите какъв еликсир е! - убеждаваше ги Юри. Направо беше грехота да ходи да зарежда уиски всеки ден от града при налична цистерна кайсиева в склада. Накрая се принуди да включи тежката артилерия. Обеща на дядо Кирчо, осемдесет и пет годишния пазач на стопанския двор, да го пои безплатно една вечер, ако му позволи да го използва за рекламно лице.
- На 85 години е човекът. Всички зъби са му в устата, абсолютно натурални. Покажи! - Дядо Кирчо се озъби и гаврътна първата чашка. - На доктор не е стъпвал. Покажи! - Дядо Кирчо надигна фланелата си, завъртя се да видят чужденците, че няма белези и гаврътна още една чашка. - Очила не носи, като орел вижда. Покажи! - Дядката се втренчи към далечната стена на хоремага, без запъване прочете емайлираната табелката, където с дребен шрифт се мъдреше соц-образователния девиз: "Всеки допуснат брак - беда за целия колектив" и гаврътна третата чашка. - Освен това още му става! Покажи! - Старецът зашава похотливо с вежди към Мери и Сюзан, и посегна към дюкяна си. Добре че кметът се намеси навреме, за да бъде спазено благоприличието. Дядото не пропусна да гаврътне четвъртата чашка.
- Всичко това е от редовното пиене на ракия. Няма нито ден човекът да не е дошъл в кръчмата! - Юри наля по една кайсиева, нареди слатките и англичаните се предадоха. На следващата вечер паякът с достойнство се върна между новите "Джонита" и заплете паяжината си пак.