автор: lika

Когато другите
играеха на обич,
аз знаех, че обичам.
Когато другите
обичаха,
аз вече мразех свойта обич.

Когато другите
градяха дом,
аз моя дом съборих.
Когато другите
събираха имот,
аз трупах грешки.

Складирах ги грижливо
в паметта си.
Редях ги в рафтовете
на душата.

Сега животът си -
строшено огледало
опитвам се да залепя.
Ала все не могат
ръбовете остри
да си паснат.

Днес само грешките
са моето имане...
И късчетата смях
в зениците на дъщеря ми.