автор: dahlia

Между въздуха и водата
се боря
със себе си.

Вълните ме плискат
и хапят, и притискат.
Влизат в устата,
в очите, в носа и косата.
Натежава в страх главата.
Потъвам...
Инстинктът нагоре ме дърпа.
Сетивата в треска се давят.
Не, не мога да го направя...
В дъното на страха
две ръце ми вързаха
зрението, обонянието и слуха
и ме впуснаха дълбоко,
дълбоко в страха.
И вместо да се удавя,
се гмурнах в нова свобода,
надолу в тъмносинята вода
на две очи, побрали езера...

25.07.2005 г.