автор: alidora

Препих със последната чаша гняв,
във последната ярост сила открих,
счупена чашата пак разпилях,
но с парчетата себе си само раних.

Бях наивна-до глупост и стих,
търсих в сянката бели крила,
във илюзия някаква дълго се крих,
дълго вярвах, че може така.

Разпилях до последно всяка стара мечта
и обиди преглъщах-ей така, мълчешком,
с чаша гняв ще препия отново сама
и сама ще заключа илюзорния дом.

После с ярост ще мина през поредния ден,
няма пак да се крия, дори да боли,
всеки стон ще умира сам, нероден,
че уморените коне ги убиват, нали?!