Бързах и сърцето ми туптеше
о,боже, нека да е тук
кълдъръмът кънтеше-
обувките обиваха напук.
Но бързах нямах време
една минута отлетя
да можех да сложа крак в стреме,
но вихърът ме връхлетя.
Площадът беше тъмен
заля ме вълна от страх
изкачих с мъка хълма стръмен
и буря срещу мене хвърли прах.
О, боже, нека бъде тук
несигурност коварна се присмя
на тайната сватба и моят съпруг
душата ми порой заля.
Но всяка мисъл пламтяща
разпръсна неговият силует
пушещ нервно цигара димяща
финишира успешно този куплет.
Сърцето радостно танцуваше
животът беше лесен
бездомно куче с нас пируваше
светът за нас бе песен.