автор: pomstar

Пиеше кафета рано
татко сутрин на "Фонтана"
с хонорарите от сряда.
Някъде до към обяда
преминаваше на бира
(ако сам се финансира).
Вече вестника изчел,
с поглед неразумно смел
той звездите на кафето
гледаше все там, където
бяха те сами на маса.
Вместо татко да миряса,
вместо да седи и дреме,
съчинаваше поема
в чест на някоя мадама.
После дръзко - тън-мън няма -
сядаше при нея: Ето,
с развълнуван глас поетът
декламира, а момата,
явно смаяна, горката,
ала също поласкана,
казва: "Искам да остане
в мене този стих за спомен!"
Татко ми, привидно скромен,
й показва късче вестник
с разни знаци неизвестни -
лично таткова система
"зашифрована поема".
За да не разочарова
дамата, за флирт готова,
казва той: "Дете красиво,
пиша твърде нечетливо,
но живея недалече,
пък и слънцето напече...
Та, на пишеща машина,
щом отидем там двамина -
на минутка е оттука -
мога да ви го начукам..."