автор: no_more_dreams

Върви си, дявол да те вземе,
но нека този дявол не е тя.
По-добре във Ада ти да стенеш,
да тръпнеш вечно в пепелта...
Очите й са момини сълзи.
Косите - полетът на птиците.
Ръцете й са морските вълни.
Красива е, но... ти отричай я.
Тя няма глас, а музика. Пиано.
Тя няма цвят, а е... кристал.
Душа, сърце и чувства няма.
И име Господ май не й е дал.
Тя може да надбяга вятъра.
И дракони убива. И мечти.
Най-добра актриса във театъра,
да не видиш нейната пиеса се моли.
Тя е вещица. Но няма клада,
която да успее да я изгори.
Живее тя, когато някой страда -
внимавай, да не бъдеш ти!
Във нощите е сънно жива.
И денем чуваш онзи неин зов.
Звездна. И опасна самодива.
Наречена бе май... Любов?