автор: lika

Живеех. Съществувах сносно.
Надеждите си влагах в тото.
Преглъщах истини. Мечтаех вносно.
По нравите на обществото.

Но стига!Хвърлям мнимото приличие.
Нахално гола съм пред злобните погледи.
Кой ще ми забрани да обичам?
И да съм щастлива - щом мога.

Сега.Приех обятията мъжки
и мъжката му обич възроди ме.
Ще плюя на фалшивите задръжки
и при осъдените ще открия свойто име.