автор: no_more_dreams

"Заклех се никога да не забравям теб,
с когото пет години всичко съм делил"
Клетва, Щурците
...
На Ани
...
Заклех се в нашето приятелство
и пет години в него се кълнях.
Заклех се. Без предателства.
Да ти бъда вярна. И успях.
Заклех се. Вече пет години.
И всяка нова пак кълна се аз.

Не искам повече. Прости ми.
Не виждам смисъла на... "нас".
Кълнях се. Може би съм грешна.
Може би измамих теб. И мен.
Но някак си е нечовешко,
да се кълнем в лъжите всеки ден.

Кълнях се, приятелко, и ако трябва
аз мога пак да се кълна.
Но знам, и двете забелязваме
как ни разделя пропастта:
на толкова мисли неизречени,
на толкова пропилени дни,
на толкова истини отречени,
на толкова много сълзи...

Пред теб заставам. За последен път.
Кълна се. И за още пет години.
Само дето аз не ще съм тук.
А знам, и ти от мен ще си заминеш.
И искам само пак да ти благодаря
за всичко; за туй, че те има.
Ще те обичам винаги, аз се кълна,
не ме забравяй, приятелко любима...