автор: Mandaluga

Болна съм, отче,
болна от безверие.
Не, не в Господа,
а в собствената ми материя
на съществото,
съществуването
и вопъла.
А вопълът, отче,
е плъзнал безжалостно
като херпес зостер
по цялото тяло.
Да, точно като тогава -
бях малка и ме плашеха
със селската вещица.
Винаги я срещах.
Боли ме, отче,
от себе си и страховете,
че съм празен обрив
по ръцете, устните,
утробата
на моето бъдеще.
В спомен изумруден
съм нестинарка,
а сега стъпалата ми боледуват
от воднисти мехури.
Прости, че се изгубих.