автор: Satyrr

"...Не виждам смисъл. Нито виждаш ти,
но виждам как луната е разляна,
аз бях писмо под твойте шест врати,
аз бях писмо, такъв и ще остана..."
6 СТЪПКИ



Ето ме - отново съм наблизо,
ослушвам се, поглеждам, приближавам,
отварям тихо, предпазливо влизам,
и пак на шест стъпки от теб оставам.

Прекрачвам прага, търся те, ти тичаш,
павираните улици пронизват,
затваряш пак вратата и отричаш,
че някога все пак съм бил по-близо.

Но аз не чакам, гаснат светлините,
отварям все врати, а ти... затваряш,
отнемаш бавно спомена за дните,
и търся те, а ти не отговаряш.

Затова на този лист хартия,
ще кажа всичко и ще го изпратя,
в туй мъничко писмо дано откриеш,
на този таен огън в мен искрата.



И ето ме, далеч или наблизо,
пак шест врати очаквам да отвориш,
наклонен, като кулата във Пиза,
в хартия чакам да ми отговориш.

Замислям се. Освен шестте врати,
и хилядите шарени постъпки,
защо ли сме отново аз и ти,
един от друг стоящи на шест стъпки?

Пак мисля, пак съм кула и врата,
наклонен, в тъмното безкрайно тичам,
и май остава в мене тая самота,
защото аз шесткратно те обичам.

Не виждам смисъл. Нито виждаш ти,
но виждам как луната е разляна,
аз бях писмо под твойте шест врати,
аз бях писмо, такъв и ще остана.

И ето пак - изпращам ти писмо.
Изпращам го, дори да нямаш поща,
сега мечтаеш си да е само,
но прочетеш ли го, ще искаш още...


Peter30.4.2006