автор: bon_bon

Тиха нощ, веранда
манастир с отворени врати
лайва куче без команда
тъмнина се стели във страни...

Щраква ключ - източва кръста светлина
лъсва плочника на двора
църквата белее царствено сама
крие тайни за войни и хора.

Стрелват кветлини светулки,
ветрец, треперят брезови листа
танцуват валс глухарчета-мехурки
на небето мига първата звезда.

Котката издебва във тревата нещо
по цимента крета топка от бодли
старата икона ги разглежда вещо
и игумен броеницата реди...

От високо гледа месеца-не спи
приглушена нежност весело трепти,
нощни пеперуди шарят по стени,
и посипва се небето с пясък от звезди.

Светла манастирска нощ-веранда,
галена от крехките лози.
Боже мой, под чия команда
нощните вълшебства се превръщат в дни?

В манастира със отворени врати
тих ветрец донася късни новини
селото наблизо, уморено вече спи
капки свежест бистра във трева блести.