автор: estir

Прахът е вързал стадо от кози,
в набъбналото виме на трънака.
Катери се гердана от бради
почти до коленете на ламята.
И рови в охлювите да не спят,
щурците вози да крещят високо,
бълхи се любят в топлата им кръв,
луната вечер ги дой в сеното.
А всяко утро е синджир кози,
израсло в челото на планината,
и връща мислите ми по-добри,
когато вечер им доя каймака,

така се връзва гегата от дни,
в копитата на свободата.......