автор: pro

Знаеш ли,аз снощи те сънувах,
сънувах,че те имам и се любим,
сънувх,че те искам и те губя
и с писък се събудих.

В един единствен миг
една мечта и ти със нея
и писък от една затворена душа,
коята няма нищо и бяга от съня.

А мигът обърна се във час,
а часът във миг
и ето, че аз пак сънувам
и ти си там във моя сън.

Но ти не си мой,
и любовта я няма между нас.
Ти просто си там
и ми се усмихваш насреща.

А аз съм сама и студ пронизва душата ми
и от съня се оказах с поглед в мечтата си
няма те до мен и сълзи обливат лицето ми,
защото знам,че никога няма да бъдеш мой.