За майка ми - когато прочете
изписаните само с оди листи,
да знае,че съм имала небе.
И до смъртта си няма да ме мисли.
За този мъж, с когото цял живот
лепим една полустрошена стомна -
да знае,че износих негов плод.
И има със какво да ме запомни.
За мойте две рисунки от възторг -
децата ми, отгледани във мида -
да знаят,че дори да няма Бог -
след този сън отново ще се видим.
За другите - фалшив и сбъркан хор
от чувства-вятър и от думи - плява -
животът нека още продължава.
Завързан като куче в заден двор.