автор: hychicu

Онзи ден подавахме документи за да подмяна паспорта на щерката. На опашката няколко циганки и две-три циганета, нетърпеливо шаваха зад мен, като току се сбутваха за нещо и джумолеха нещо си на турски. Навярно цялата чарда се бе стоварила тук заради едно замомело се девойче с огромна сигналнооранжева изкуствена пандела.
Младеж от смолянско, жител на града ни бе прескочил от странство за да уреди и той изтеклия срок на паспорта. Старец с бастун и каскет с широка периферия, от онези текезесарските, кротко чакаше на грешната колона от плътно подредени тела. Облечен беше с поомачкано сако с много бели косми по гърба, явно отдавна не видяло грижовна женска ръка.Човека беше дошъл да си вземе готовата лична карта. Едва когато се изниза навалицата преди него разбра, че трябва да се премести на съседното празно гише за даване на готовите документи.
И стана интересен разговор между служителката и дядото.
-Дядо за какво си дошъл?
-Да си взема паспорта.
-Дай си картончето.
-Теню Иванув са казвам.
-Дай си картончето бе човек.
-Теню..., Теню Иванув са казвам.
Той малко глух падаше, та се наложи чиновничката да изпружи врат и се провре през гишето за да може да влезе нещо в главата на стария човек.
-Картонче трябва да имаш, дето преди месец сме ти дали.
Повиши глас жената.
-А-а-а, нямам картонче, не си ми давала. Теню Иванув съм, давай паспорта.
Опашката вече се прихваше от смях, когато служителката се сети да го пита кой набор е.
-Коя година си раждан?
-Шестнайста, иляда деветстотин и шестнайста и Теню Иванув съм.
-Разбрах бе дядка, не съм глуха.
А хората на опашката се държаха за коремите и превиваха от смях. Дочуха се и няколко въпроса. Защо ли толкова му е притрябвал този документ? Та дядото бе на повече от почтенна възраст, а изглеждаше чудесно за своите деветдесет години.
След като порови из бумагите си жената откри заветната карта, а дядката като триеше челото бавно се отдалечи от гишето. Попробва да го разгърне, като онези старите паспорти, ама то нали си е само една пластмасова карта, не поддаде. Пъхна го небрежно в джоба и като мърмореше нещо си под нос, се изниза от районното.