Искаш за мене да пишеш....
Пиши!Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш?
Кажи!И не ми спирай потока от хора!
Колко ми даваш?На 32 съм.
Е,може и да младея.Като се завия
в палтото на кея -минавам и за дете.
Инвалид съм.Нямам крака.
Полулегнал съм в тая количка.
Тя всъщност е прогнила дъска,
с две колела,на която и казват -двуколка.
Така съм роден.За майка ми
нищичко няма да кажа...
Ето виждаш ме.Просяк съм
и отрепка за някои -на които
им се услажда винаги хляба.
Завистилив съм. Затова
от сутрин до вечер ги мразя.
Мразя,че имате всички крака,
а аз не мога даже да лазя.
Иначе умен съм.Сам се научих ,
сам, да чета и да пиша.
Имам акъл.Политик можех
Ако имах крака даже да стана.
Я сега ти ми кажи...Защо толкова
искаш за мене да пишеш?
На кой му пука за мойта съдба.
Аз за нея само нощем си плача.
Знаеш ли - я напиши,че утре
тръгвам сам за Европа...
По Великден и Цветница -щедри са
Ще си изкарам.Знам какво е просия,
че тук без пенсия ти ми кажи -
как да живея?