Дори нощта да се измъкне гузно през вратата,
следейки стъпките ти, като твое вярно куче,
дори да чувам глъхнещият шум по стъпалата,
аз пак ще знам, че не е късно да се случи...
Дори година цяла да лежиш във стая празна,
да ползваш спомените лоши за подложка,
и да гориш, подклаждайки в главата си омраза,
аз пак ще знам, че криеш в себе си и..прошка.