автор: dalla

звъни

чувам го

от къртичината на времето

звъни и не спира

оловна
дъждовна
неделя

знам кой е

звъни и вибрира

в арматурата на мозъка ми

звъни и не спира

да връхлита отгоре ми

с миризмата на пържено

на чужди хавлии и пот

миризмата на секс без емоции

мокри опечатъци по пода

сутринта се опитва-

с отслабени от алкохола сили-

да имплантира няколко приемника

в костите и ставите,

и устните, и лактите,
в тестяната ми кожа
в кървясалите ми очи
в гласа ми, неупотребяван, грозен

едва се надигат

вали

над реставрираното ми по памет тяло

вали

над моята подземна магистрала

грапава

с подпряните по нея

оранжеви въпросителни конуси

пак в ремонт

вали

живачно е слънцето

и се разделя и събира

събира и разделя


но си остава

с ниска резолюция

в една автоматична неделя


звъни

чувам го


трамваят с нарисуваните по него цветя

и крещящият спрей :


`свободен е този, който няма желания`