автор: varan

Ужас църквата погълна
и стекоха се всички
да видят пламъка
погубил вярата им...
Мастилницата празна
перото изсушено
и вятърът изпял е песента си...
А мъртвец лежи в леглото ми
и тихо шъпне ми
как мъката изпила е душата му
И нашите стенания се сляха
в поздрав, в призив
превърнаха се във признание...
Бог не е Бог на нас, а Бог на себе си