автор: koev

"Там където има много светлина
има и много сенки..."
        Гьоте

Задава се поредното слънчево лято,
на хорското странно съществувание.
Великден е утре, човешкото ято
приготвя припряно дарове, свещи.
Довечера храма с набожно старание
ще обикалят и други набожни ще срещнат.
И заедно Бог лицемерно ще славят,
в църква не стъпвали цяла година,
дълбоки поклони пред олтара ще правят
показвайки вяра богонравна и искрена.

Довчера потъпквали честност и съвест,
с моралното правили "малки компромиси",
спестили за празника чувство за чест,
на масата сядат и канят съседа си.
Традиции спазили, доволни от себе си,
с чисти души, с морал за година напред.
Забравили вчерашни кражби пладнешки,
днес в душите им цари спокойствие, ред.

И понеделник ще мине, и вече пречистени
нетърпеливи за въпросното слънчево лято,
в което с усмивки лъжливи, престорени
ще могат отново да грабят, да мамят,
от съседа с когото празнуваха заедно
и на когото се в нужда другарски осланят.
Нали на съвестта ни списъка черен,
остава в килера, потъва в забвение.
Сега е момента грехове да се трупат -
ще ги изчистим догодина - на Възкресение!


Оставайки в сянка (нали съм безбожник)
пак наблюдавам суетнята предпразнична,
рисувате без бои, четка, триножник
картината своя житейска, цинична...