автор: mavar

Вървяхме заедно - блестеше път пред нас,
и утро румено посрещаше ни ден след ден
и радвахме се бяхме двама омаяни от чуден глас,
нашепваш тихичко и нежно: Ти с мен! Ти с мен..

Посрещахме деня и слънцето изгряваше за нас,
от клоните росата посипваше ни с розов смях,
вървяхме двама упоени, омаяни от чуден глас,
нашепваш тихичко и нежно: Това е грях! Това е грях...

Така летяха дните живеехме с мечтите
и тоя чуден глас преследваше ни тайно и шепнеше за Нас...

Безгрижни и щастливи вървяхме ден след ден,
но с времето защо ли ти бягаше от мен,
и някак си потайно ти пътят промени,
пътеката в която вървяхме с теб сами,
и вярвахме, мечтахме обрасна във треви!
Ти пътят промени! Пътеката смени...

И пак изгрява слънце, редят се ден след ден,
но твоята пътека е днес далеч от мен...
И вярата, мечтите и оня чуден глас,
не шепне и росата не грее в розов смях...