автор: Neoma

Тя танцуваше винаги!
Всичко за нея бе музика.
Дори сълзите й капеха
в ритъма на танца
от чувства.
Не искаше нищо да знае,
не искаше нищо да вижда,
а само танцуваше...
..................................
И сега дори не разбираше
как е попаднала там -
на бала на роботите!
Не беше от тях!
Те бяха толкова лъскави,
а тя беше толкова истинска
в танца си...
Движенията й бяха магия,
която изпълваше залата
и всички я гледаха
някак неестествено,
метално и ... режещо! -
роботи от ново поколение
с вградени сто мегабайта
омраза!
Мразеха я! -
защото всички
гледаха единствено нея!
И защото тя не гледаше тях!
А тя просто танцуваше
със затворени очи
и мечтаеше
дансинга да е пълен
- заради музиката...