автор: rajsun

(на един критик)

Столове, маси - нищо ново.
Но има някъде небе.
Едната чаша беше твоя,
обаче другата не е.

Пътеките са до завоя
и после свиват - накъде?
Една пътека беше твоя,
обаче другата не е.

Минавай като Бог свободен,
но да ме съдиш ти - недей.
Едното стихче беше твое,
обаче другото не е.