автор: phifo

Той не се уморява да спори разпалено със себе си,
а аз съм вдигнал ръце и от 'второто аз', и от третото ...
Само той ще ти каже защо небето е синьо
и къде точно отива на котките душата девета.
Обяснява ми дълго как тайни знаци дъждът ще изпише,
от забравен език, който никой вече не помни,
всеки жест, всяка дума как пада за посев в земята,
но какво ще пожънем после в полето на здрача ...
И започвам да вярвам, че улавя гласа на отвъдното
с онази стара антена, почупена, за втора програма,
че петунии будни, щом тихо говорим във тъмното,
ни подслушват внимателно със своите бели фунии.
И разбирам защо липсват толкова думи за сенките,
за нещата, които светлината ни пречи да виждаме,
и защо ще будуваме в приземните етажи на вселената
да четем за живота с някаква Брайлова азбука.