Болест? Умиране?
Рак...? Едва ли...
Аз съм обречена да се боря с този свят. И знам, че няма да си отида оттук прсто така.. Не разбираш...
Аз съм обречена да живея. Няма да ми позволят да си отида преди да съм минала през целият Ад! Това е пътят ми. Твърде лесно ще е да съм болна от рак, спин, или каквато и да е друга кратка пътечка към края.
Понякога си мисля. че дори да скоча от дванайстия, ще се събудя! Жива..! Ще отворя очи и пак ще съм тук! И ще боли! Много ще боли, за да ми стане "по-ясно", че мърдане няма!