автор: Ognian

Църквата избухна в огън сред хората, които се бяха събрали, за да оплачат един убит генерал. Покривът рухна върху тях в пламъци и погреба десетки. Но не и главната цел на атентата - монархът, които закъсня и това го спаси.




Малкият, зелен и чист град, тежко разтърсен, изтръпна от страх. В новата си история никога не беше виждал това. За минути, стотици мълчаливи минувачи оградиха топлите тела и развалини, с празни, невярващи очи.

Извършителите на престъплението не подозираха, че ще бъдат първите по терористична смърт в по-голямата част от 20 век. Бяха преследвани и унищожени от властите. После бяха тихо оправдани, наречени герои и синове на народа. Сетне отново заклеймени.

Въпреки всичко те постигнаха желаното - бяха най-силни в смъртта на другите.


В този ден.


************************

Бойците на въоръжената съпротива бързо завладяха Пном Пен. В черните си униформи, те победоносно обикаляха притихналият и уплашен град. Взривиха банката,сградите на централната власт,чужди посолства. Улиците бяха покрити с цветен килим от непотребни банкноти. Изминаха първите часове на новия, справедлив строи.

Червените Кхмери дадоха на жителите няколко минути срок, за да се евакуират. Трябваше светкавично да изоставят къщите си и почти цялото си имущество.Само това, което ръцете им можеха да носят.

В този ден,огромни, десетки километри човешки колони бавно напредваха в непоносимият зной, без никаква медицинска помощ, транспорт, с оскъдна храна. Единствената организация бяха войниците, които безстрастно разстрелваха всички, които не можеха да ходят.


Край пътищата се появиха големи, подути купове от тела.

В първите няколко дни на евакуацията на Пном Пен загинаха двадесет хиляди. Но това беше само началото. Започна планираното изтребление на един милион и половина души.


******************************


В колибата си, дълбоко в джунглите, старецът неспокойно се раздвижи. Навън великолепието на света се разбуждаше.Детска песен звънко се разнесе под клоните на вековното дърво. Човекът, който унищожи стотици хиляди семеиства, в заника на живота си беше създал семейство. Пред колибата пeeше дванадесет годишната му дъщеря.

Старецът се усмихна и се заслуша в песента на детето си, заедно с песните на птиците. Надигна се, за да иде при нея, но внезапно се хвана за гърдите, сгърчи се и със стон се отпусна неподвижен на рогозката.

В този ден, Салот Сар, известен още като Пол Пот умря с чиста съвест, ненаказан, бързо и спокойно в леглото си. Съдбата странно поиска той да издъхне в деня на черния си триумф, преди 23 години.

*****************************

Няколко часа по-късно, в Ню Йорк, Велин остави машинално телефонната слушалка на бюрото.Без да вижда небостъргача, който изпълваше прозореца пред него, остра скръб го прониза. На другия край на света беше свършил живота на една жена, с която беше израснал и обичаше.

Зад него някой извика: "Време е за обед."

Не знаеше, че в този ден, но след години, светът щеше да напусне друга жена,която обичаше.

****************************

Във Великденската нощ хората край църквата се бяха събрали със свещи в ръце. Опитваха се да запазят пламъка, но силен, студен вятър упорито гасеше светлината.

Удари дванадесет часа. Тогава,изведнъж, вятърът се поколеба, разпиля се, сетне утихна, замря. Хората се раздвижиха, отвориха ръце и пламъчетата осветиха тъмния площад.

В множеството един мъж се усмихна без изненада, вдигна своята свещ и пристъпи напред.


*******************************



Беше безкрайно повтарящият се 16 април. Ден, като другите. Но не за всеки.