автор: ina_popova

Нека да потъна в нищото,
за да забравя бъдещ ден.
Нека да потърся мнимото,
което е заровено във мен.

Ако пак те срещна в болката,
залязваща зад чуждите очи,
кажи ми,че не съм те срещала
или до мене помълчи.

Ако отново плащам за надеждата,
изгряла в бъдещите грехове,
дано го няма спомена,
че при тебе ще ме отведе!

Нека бъда крайно непреклонна,
когато чувам крясъците в тишината
и нека бъда сляпа,
когато е пред мен от теб следата!

И не,недей да казваш нищо,
знам-не си виновен ти,
виновна е съдбата,
която теб ми отреди!