автор: Gligor

Ония ден преди да се отпочне новиа оченически срок, как си спим и санувам, че сме се сбрали у дворо на очилището да прайме таржество. Докарале ни една даскалица от градо, че оно у Добролево немаме вече, що сички като емигрантинки по градищата се извървеа.
Ама ква даскалица леле.

И как си приказваме тека кротко с Къци Ходожнико по вапросо за даскалицата, и изведнаж гледам е язе, че она много страшовито клати бомбите ебаси. И му викам на Къци, тука се приготовлева антентат, да знааш. Он ми кимна саглашателски и си затрая да не издадеме, че сме разбрале де. Ама даскалицата гяволица ебаси и зе та расбра, че сме разбрале. Язе си викам, Глигоре сега е моменто да напрайш самотна жертвоготовнос за дечорлигата и е подгоних из дворо. А она напрай дветри обиколки, па драсна през вратнико и фана накаде къро, ама язе неотменено си търчам напонея. И как си търчам гледам, че она неманема па се завърне наназад, да види идем ли де. Язе се оморих достатачно, та приседнах на един кютук напокрай пъто. Она се огледа огледа, па дигна фустата и седна и она на един камик, да ме чека ебаси.

Седим си язе, дишам тешко и мислим, ама на ум.

И как си мислим си викам, Глигоре епа ти одалечи бомбите на таа камикацка откамто децкото таржество вече нема страшно, що се не откажеш да е гониш повече ебаси. Оно добре, ама откамто ватрешниа ми глас нещо ми разправа, ти добре че запреш да е гониш, ами она ако завърне покрай Лилянина могила и земе та иде на таржеството необезоражена кво че прайш тогива а. Леле силен проблем, ни тека, ни тека ебаси. Що язе требваше о програмата да нги свирим на дечорлигата на дудук, а като ме нема мене кой че им свири, не е ли тека.

И как си мислим тека задалбочено, що да видим язе.
Даскалицата земала, та се преварнала о Аполон ебаси. Сащиа като у картинките, каде сме го очиле. Един текъв с голем и як нос и тотировка на левата рака с надпис язе найобичам Цеца що добре се клеца. И дата турена авгус илядо девестотин шейсе и осма, поделение 64540, Върташево. Леле, стреснасе нема кво да крием баш па от тебе. И ни тека, ни тека, ни навам, ни натам. И докато се наканим кво да напрайм оп и даскалицата от Аполон, зе та се напрай на некакво число. И оно бодро и с голем нос, ама хилавесто некакси и му се губи тотировката савсем. Докаде даго огледам убаво и оно оп и стана па на женска даскалица с големи бомби и ме гледа гяволито.

Е те тука вече ми се прекина съно ебаси.
Сабудих се изневиделица стреширан и си викам. Глигоре, тиа работи не са надобре, що от стари ора знам язе, че ако некой почне да ти се прай на друк у сън, ич не е на добре. Ели кравата че ти пометне, ели па друго нещо. А жипитката като и расправам на неа за тоа сън рече, Глигоре това твойто састояние може да е проекциа на междонародната опстановка о момента. Тека рече ебаси.
А даскалицата излезна, че е раждана у Горно Уйно, ама праила сташ у градо.

Та на другио ден силно се чодих, да пием ли некви апчета.
Ама ми отмина само через шльокавица.