автор: Nezy

Ще изплача без тебе и този дъжд-
няма да е първица.
Знам- след него ще цъфне оная ръж,
дето звънко целуват я птиците.

След прозрачната самота
пак светът ми ще стане цветен.
И небесната сивота
ще нахлупи синя барета.

С нови рокли на нежни листа
ще се скипрят навън дърветата.
Ще поканя на танц пролетта,
ако ти си от мене далеко.

Даже споменът за дъжда
няма вече да ме тревожи...
Само капка от него- сълза-
светла перла в дланта ми ще сложи.