В последния ден на Земята
Слънцето пак ще изгрее,
само че от запад,
за последно света посивял да огрее.
Има нещо бяло и празно
във главите ви,
има нещо студено и мъртво
във сърцата ви.
С кръв поливаме последните цветя
и те се раждат тъжни и мрачни,
и всичките ни велики машини
се засаждат в градини.
Те чакат да пораснат
и да умрат окъпани в слава,
точно както правят цветята
през последния си ден на Земята.
Денят, в който светът загина,
беше светъл и бял;
треперихме в стъклените си кожи-
за края никой не бе разбрал.....