автор: rosy88

Спомних си за него. Преди време
много ме обичаше горкият...
Ама на шестнайсет си без милост
а и аз си бях една фурия

Цвете ми донасяше в седем
и седеше в москвича пред блока
а отгоре я вода ще хвърлят
баба нечия ще го нахока

ала той бе там. И всяка вечер
чакаше край него да премина
щом колата изравнях, по-бледен
от луна и по-безмълвен, милият

цветето го хвърляше в краката ми
Чакаше ме само да го вдигна
Аз пък и не трепвах, отминавах
гордо, като някаква богиня...

Палеше колата. Не говореше.
Бавно до площада ме следеше.
После ме оставяше на воля.
Мисля си, че влюбен в мене беше.

Името така и не запомних
Май дори не беше ми го казвал
За цветята му сега боли ме-
вазата ми днес е малко празнa