автор: 0805

"По-добре е да бъдеш самотен,
отколкото да дружиш с когото ти падне."
Омар Хайям


Никой не знае как точно започва.
Някои казват - с усмивка, други - от пръв поглед, трети смятат, че най-доброто му начало е безмилостната разправия...
Така или иначе, То започва.
Зараждането му силно напомня на бременност. В началото е достатъчно мъничко и незабележимо, дори не подозираш за съществуването му. То с нищо не променя всекидневието ти, навиците, живота ти. След известно време настъпва незначителна, но тревожеща промяна в биологичния ти ритъм. И откриваш присъствието му. Факт, който взривява най - различни емоции - от силна радост и вълнение до много притеснения и страх - какво е, как се чувства, какво ще ни донесе и какво ще ни отнеме, как ще промени живота ни? В повечето случаи, тук настъпва моментът на Решението.
Решението да не го приемеш, силно напомня на аборт. Раздробяваш общото на парченца, изхвърляш ги, почистваш всички следи и полагаш усилия да го забравиш. Понякога може да бъде болезнено, кърваво, съдбоносно... Понякога - просто си доволен от правилно взетото решение.
Решението да го приемеш, не винаги може да е правилно, но винаги е болезнено и съдбоносно.
То започва да расте. Започва да тупти, да диша, да се храни. Понякога рита, понякога се обръща, понякога предизвиква неразположение. Но то е тук - малко и истинско. А основната ти грижа е да се появи живо и здраво на бял свят.
Раждането на Приятелството е като раждането на дете. В един момент даваш всичко от себе си - цялата си сила, енергия и любов, изпитваш най - неописуемата болка, единствената, която те изпълва с обич и благодарност. Поемаш го в прегръдката си, целуваш го, шептиш му, галиш го... И го обичаш. Както нищо до сега. Както никого до сега.
Приятелството е като дете. Отглеждаш го цял живот, грижиш се за него, бдиш над него, обичаш го и го ревнуваш, щастлив си, когато то е щастливо, плачеш, когато то е наранено, караш му се, ако трябва, прегръщаш го, за да го успокоиш...
И никога не знаеш какво ще стане с него.
Но го обичаш. С цялото си сърце и душа, до сетния ти ден. И единствената болезнено непоносима мисъл, е мисълта за загубата му.
Защото Приятелството е като дете.
А нали в децата е смисълът?