Потърсих те... Зад думите.
И зад прикритите усмивки.
Почувствах те. Загубен си.
Без дъх... така притихнал...
Ъгълче си от прозореца.
Пред погледите ти се криеш.
Без глас. Затворен си...
Себе си от другите изтриваш.
Усмихваш се. Във празнота.
Изгаряш в силуетите им чужди.
И въглен си... от самота.
Но за мене всичко струваш.
Търся те. И във небето.
Нали си ангел? И душа?
Половината си от сърцето,
и си дъхът на любовта?
Падаш. А крилата ти ги няма.
И тях ти взеха те, нали?
Какво ли още ти остана?
Май нищо, ала пак боли...