Очите ти са черни. Гарвани.
Накацали във моите нощи.
Със сутрините все са скарани
и все не искат да си ходят още.
И ги държа в ръцете си.
Целувам им студените пера.
Треперят във сърцето ми...
Със сенки от една сълза...
И пак проплакват те от жажда
за малко болка и за... кръв.
Очите ти са просто... сажди
от изгорялата ми плът...