автор: gadina_

"Но никога деца не ражда
голямата любов"
Петър Алипиев

Голямата любов деца не раждала,
а аз изпитвах нужда да родя
усещайки, че в мене се зараждат
от нея - не едно, и две неща...

Заченала съм два минорни стиха,
със крайни (по усещане) сюжети,
обкантени, с дебели, черни щрихи
за жалост мои - не на заем взети...

Заченах си от нея доза мъдрост
(не беше цел и по погрешка стана).
Заченах си (инвитро) малко дързост.
Да имам, да ми служи за отбрана.

Заченала съм няколко надежди -
за сън спокоен и за мир през дните.
Така де, може да изписва вежди
наместо да ми избоде очите...

Голямата любов деца не раждала.
Така мислете. Аз пък ще родя!
В очакване до край да я разбуля.
Пък току-виж и после се спася...