автор: mavar

Април, нима ще има пак април и пролет...
Април е твоят месец, а кой е твоят ден?
Във, който най-обичаш да бъдеш всеки ден,
във, който ще се радваш, ще плачеш и скърбиш,
но винаги ще знаеш, че той е в твоят стих!

Във него ще изгряват звезди посред деня!
Цветята ще ухаят с неземна тишина
и шапка невидимка сложила на глава,
щастлива ще се носиш към някоя звезда!

В, която песни пеят и музика звучи,
и вятърът ухае и нежно те следи,
и клоните се свеждат и лист зелен шепти,
ела при мене мила, ела ме целуни...!

А, ти си боса, бяга, тревата ледени,
във пръстчетата спира и радва и боли,
а ти летиш, пред тебе: Звезди! Звезди! Звезди...