автор: Gligor

Та се омисли язе, да земем да намерим отнекаде неко ветеринарнов психатар ели некви таквиа учени ора, да дадат акъл кво да го праим тоя психясал петел. Ама без да ми отвара приказка за клане, сакън! То не че не ми е идвало да му откинем главата (на петело а не на психатара) ама оно и тека си е като без него, що да се абим неангажиращо.
И некви апчета да изпише на Глигорица покрай петело.
Да земе да забрай за Натка, друго ми не требва.

Рекох Глигорица та се сетих, она как се беше побаркала по ено време от телевизоро по опражневане на фитнеси разни. Къде намери нещо потежко из дворо се го дига и разправа, че помпела била, а пиперо из фитириите сух. И по ено време зе да праи кросове по пътеката покрай нужнико напрет назат. Добре, ама там имаме ена дуня бая стара вече и язе се се каним да и поорежем исъналите клоняци, ама оно като има да става нещо и да бех я орезал немаше да се размине ебаси. Та сурнал се един клон напреко на плочките малко преди клозето. Глигорица го не видела и земе та се съпне лошо и си надене сещаш се кое връз некаков чеп. Ама ного лошо се надене, що се е разпрала по далжина и земат та и се исипат яйчниците и се самоскопила наведнъж. Язе по тва време съм бил по къро ели о хоремаго ели при Натка, ено от трите требва да е било, тва не си го спомням съвсем. Ама не бех на местопрошествието, само добре че балдъзата Верка (името и иде от верваща) е била, та она като писне (Верка а не Глигорица) и е чул фелшеро, та дошел с чантата и е зашил криволево. Само къде си мислим че конеца му не е стигнал, що е остаи възширочка некакси. От тогива Глигорица се я избива на нервени напрежениа. Беше се омарлушила по пречина на половиа ни жевот, що като изпалневаме семейните задалжениа оно си клапче и ни она ни я нещо се усещаме по ония места. Добре, че съм маж се пак, та се сетих и зех от фелшеро два бинтове. Като го бинтосам стегнато моя Глигорчо и он стане ем дебел ем изправен стои та Глигорица позабраи за дефекто си, апа язе се оправам със саседките. Без бинтове, да си не помислиш нещо накриво.

Язе правилно сметнах, че ако се оспокои псехичното напрежение у кокошките, постепено обстановката ще ваздейства благо приятно и връз другите женски твари наоколо тех, вкльочително и Глигорица. Епа нема как Живка също да не почуства облекчение ебаси.
Обаче се съмневах кво че правим със месирките.
При тва положение измислих да пробам първо със бром като у казармата, а после да олизам у разходи за нов петел, ако не помогне башбаш. Що парите у село се не въргалят по мегдано нали, ни па ги копаме по къро, нали. Сетих се и да земем да го вържем за секи случей да не ръгне пак през стоборо завалията. И да му прекарвам кокошките надупени откаде трътките. Наште си кокошки де, а не чуждите. Тва след като му отмине бромат, сещаш се вервам. Само се чудим още тва лекарство бромат сахранева ли се у фелшери, що може там да ми излезне ептем ефтино срещу шльокавица напримерно. Напокрай това се присетих дали не можем да надрусам петела с джойнт и да минем савсем потънко без бромове. Ама не вервах Николина Пощажийката дали че ми отпущи за без пари. Се ще посака нещо, она е много посаклива женска, нищо че е като на Владо Мастикара кравата му Йовка и отпреде и отзад.

Апа как умалително се е изучила да си сака, та сърце ти не дава да откажеш!