автор: no_more_dreams

Вълците пълнолунно виеха...
Някак зловещо, но... жално.
Небето звездите си шиеше.
А вятърът ме крадеше по малко.
Развяваше ме. Бял флаг.
Безгласен. Безсънен. И сам.
И ме накъсваше пак и пак
на лъжи... толкова прям.
Луната - брошка безсрамна.
Усмихваше ми се. През смях.
И тя част от мен си открадна.
Без думи и дрехи съм... грях.