В очите ти съм пак... недоизречена.
Като сълза, застинала във минало.
А усмивката ми е от твоята съблечена.
Устните едни от други пили са.
И сякаш времето в нощта е спряло.
Ръцете ни са птици. Спящи.
И ни рисуват сънено. Във огледало.
Като сияние и призрак... страшни.
И пак постилаш ме. В леглото.
За себе си сама съм аз отречена.
А ти си в любовта ми... дявола.
В очите ти съм аз... недоизречена.