автор: Gligor

Имаме си един петел. Глигорица му викаше на галено Ебчо, но напоследъка много зе да се нерви (она а не петело) и сега го нарича Пущиняка. Та тоя петел найредовно се катереше по кокошките из дворо и те си беха щасливи ебаси. Глигорица също.

Обаче получи некво псехично растройство (петело а не Глигорица) и ги отеба сичките, а кви ярки си имаме в наличнос, като слънца! Некаква комшийска мръсница с проскубана трътка и гол врат как му завърте тъпата малка главица, та он по три пъти на ден зе да прескача тарабите и почна да е яри само нея, мамка му и петел! И постепенно спре да обръща фнимание на наште си. Много ясно, че у дворат ни настъпи униние ебаси. Нема пърхотене, нема яйца, нема жевот, нема нищо. Глигорица зе да кълне през час, та чак се сети за Натка от горната маала и почна да налита и връз мене. Абе нема жевот у назе, ойде си спокойствието и жизненоста, та стана на проблем. Като почнеш от кокошките и свършиш с Глигорица, сичките по цел ден овесили човки одат из дворо като малоумни ебаси. Имаме си и магарица, Живка и викаме, сметам да е прекръстим и неа на Униние, че почна да прифаща псехологично некакси настроението на околните женски твари и само реве. Ама за кво брица, не казва ебаси.

Та на тая, голошиестата о съседниа двор, стопанка и е Сандовица. Един ден отместих една откована тараба и олезнах да търсим Сандо, че ми требваше тесла да зачукам нещо, а мойта не знам каде я бех отебал. То ние със Сандо още по времето от пустинната буря се каниме да зачукаме таа тараба, мърдащата. Ту он, ту язе, ама повече се канеше он. Влизам язе у тех и гледам Сандовица леколеко претича през дворо и се спре на вратата на сайванто, па ме загледа гяволито. Бре викам си Глигоре, таа сака да ти рече нещо, я бегай да видиш. Упътих се венага къмто сайванто им, бутнах вратнята, а Сандовица отвътре рече ох бе Глигоре и уш съм я бутнал, зе та се отърколи о ланската слама и навири ногите. Уж сомрачно вътре ебаси, а гащите и се белнали ени текива пресно испрани. А и она си ги не затиска със сукмано да речеш. И я се омислих много серйозно. Расаждавам си на акъло и си викам, Глигоре не мое слочайно да си обуе прани гащи Сандовица, па и баш о средата на седмицата ебаси. Само ти прай намек, па ти да се сетиш, друго нема как да е. Епа сетих се и рипнах и язе връз нея, а она зе да малви, ох Глигоре, ох юнако мой, откога ти давам нишани, а ти ме не забелезваш соколе небесен и ени текива работи ебаси. Аз ного мразим когато водим полоф жевот да ми ломотат, та е подплаших като и рекох - Сандовице, ако не млъкнеш вадим го и мекия! Та она се укроти и зе само да скимти, ама тва мене ми не докарва нервени валнения, а други.

И от тва преживеване напомежду нас със Сандовица, се образуваха некви сърдечни междосъсецки отношениа, та нема как да и преебем голошиестата кокошка, която и е льобимка на сичкото отгоре. Не моем да съм толко жесток язе ебаси.

А и друга полза излезна от теа слънчеви междосъсецки отношениа.
Сандо найпосле закова тарабата.