автор: no_more_dreams

Рисуваш мислите ми. Голи.
И от срам ги... изчервяваш.
И слънцето дори те моли
да спреш. Че те го заслепяват.
Извиват се. Теб предизвикват.
И четката ти чак се изпоти.
Гласовете им болят. Пресипват.
От страст. И от искри...
Но ти рисуваш. А боята
примесил си със свойта... кръв.
Ръцете ти потрепват. Свята
е на мислите ми... голата плът.