Снага на самодива
ръцете
огнени
като жарава
Небето моят първи дом
надалеч зад мен остана.
Краката стъпка
на козичка горска
хрупкаща
трева зелена.
Подскачаща
по стръмни върхари
и пиеща водица
от кладенец бистър.
Сърцето - Ех, сърцето
на птица летяща
волно
в безкрая.
Сред звездите
високи
на звездните
души- вселени.
Един
Мистериозен
храм на телата
докосващи се
тайно
със сърцата!...