автор: rimy_sun

Пак вали.Сега се чудя спирало ли е изобщо.Май през цялото време чувах капките по перваза на прозореца.Странно!А аз си мислех,че одавна вече е спряло...
Вчера прочетох някъде,че дъждът бил като любовта-появявял се изведнъж,понякога отникъде,измивал всичко и пак си отивал...Е,да,но дъждът все някога се завръща,а любовта-не винаги...понякога...дали?
Тя си отива...но никога не знаем съвсем ли си е отишла или продължава да "вали" в нас.Обикновено чувстваме това,което искаме,това което си внушим се превръща в истина...наша истина.
Капките още шумят...Дъждът имал и пречистваща сила...Може би.Като гледам,по улиците няма прах,но пък настроението-напрашено,сякаш от месеци(мисля,че два).
Дали дъждът може да измие наивността?Тази наивност-моята,която винаги ме подвежда,пречи ми.
Вали...Пък уж толкова исках дъжд...и сега не искам!Както винаги-непостоянство.Дали пък не е слабоволие?Не искам да спирам дъжда,защото съм свикнала да вали.Мисля,че не ми харесва,но ако се опитам да спра капките и не успея-дупка.
Но то в крайна сметка и от дупките има изход-стига някой да ти подаде въже.
Още вали...