автор: Slon-Madrigal

Вдън гората
там, където
небесата
издълбаха
пещера във мрака клет
спи принцеса
в скръб обвита.
Спи и цяло кралство с нея.
Спят пазачи,
спят орачи,
и готвачи
виночерпци
и палачи...
Вековете в лед се свиват
чакат слънчева зора
скоро ден последен идва...
Спи принцесо, нани на,
чак до края на света...

Несравнима красота
в лед обвита и в тъма
заслепява, вкаменява
въздух, време и скала.
И нашепва мракът чер:
"О, блажентво!
Тук е скрито
всичко ценно на света!
Бисери от дън морето,
свила,
злато,
алабастър,
смирна,
кожи и сребро!...
О, несметна красота!
С очи от бисер,
уста от злато,
коси от свила,
тяло от кашмир
тъй съвършена
страшна като вечността
спи там принцеса в скреж обвита...."

Ала бди над пещерата
демонът й
сляп
от злато -
чака утро
ден последен
чака чудо

Спи принцесо, нани на,
чак до края на света.