автор: Gargabela

"Аве Мария"...-
утринна молитва
на бели цветя.
Вятърът да диша
почти не смее.
Ляга в краката му
уморена светлина.
Сливат се двама
в страстна соната.
"Аве Мария"-
фанатично шептят
устни бледи
на пеперуди
луди -
дрипави,
с неми, празни сърца.
Очите им
нещо невидимо
в полумрака гледат.
Музика се стича
на струи тънки -
сълза по сълза.
Празнува времето
тъжна победа.
" Аве Мария" -
моля ти се
майчице божия,
прости ми
всяка неразумна мисъл
и грях!
Дай на бедните,
тъжните
и самотните
от щастието и любовта
по шепичка...
Само за тях.

" Аве Мария"...
утринна молитва
на бели цветя.

Ave Maria...
Ave Maria...
O sancta simplicitas!