Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 805
ХуЛитери: 3
Всичко: 808

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Albatros
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХХХ
раздел: Избрано поезия
автор: kamik

Идва ред на Голямата смърт.
След раздяла, раздяла, раздяла...
След предателства - тук и отвъд -
неприлично е чак да съм цяла...

Изумява ме само това,
че Голямата смърт не ме плаши.
Сякаш тихо пристъпвам в снега,
който скрива живота ни прашен...

Всичко свети! Последният сняг
ми прилича на честна награда,
че възкръсвах след болката пак,
че летях и в небето пропадах.

Боже, толкова мили неща -
а преди ми изглеждаха страшни...
но... Голямата смърт заваля.

Няма нужда да ме изпращаш.


Публикувано от BlackCat на 30.03.2006 @ 18:47:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   kamik

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 16:20:11 часа

добави твой текст
"ХХХ" | Вход | 15 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 30.03.2006 @ 18:50:55
(Профил | Изпрати бележка)
Не беше страшно. Даже не болеше.
Сякаш се умира с лекота...

"Сега съм жива някак - и не съм."

Ух беее... Бъркаш ми в загърнатата с вестник (да не подрънква) душа :)


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 30.03.2006 @ 19:00:22
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявай, слънце - не исках да те боли...но това не изболява, нали?! До утре!

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 30.03.2006 @ 19:04:16
(Профил | Изпрати бележка)
Не, не отболява... Но понякога човек има нужда да му бръкнат така в душичката. Аз затова си те чета и препрочитам :) До! :)

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 30.03.2006 @ 18:54:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Чак ми се прииска да ти подам чадър. Да се скриеш. Дано под него не те види. Дано отмине. Кръговрат е. И никой няма да избяга, но няма защо и да бърза да затваря кръга.
Поздрав!


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 30.03.2006 @ 19:03:00
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти...но сама знаеш,че чадърите в случая са най-излишните вещи...Оглупяваш дотам - че не можеш да го разтвориш - и с три висши образования/примерно/ Поздрав!

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 30.03.2006 @ 19:17:15
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
Всичко свети! Последният сняг
ми прилича на честна награда,
че възкръсвах след болката пак,
че летях и в небето пропадах.

Ками великолепен е стиха ти!

Преди малко прочетох една велика мисъл на cefulsStefan - Стефан Кръстев , ако бъркам ника "Ако смъртта не беше достъпна за всеки щеше да бъде висша цел"...
а ти говориш за смъртта с толкова естественост, без страх, с красиви думи.... дори след много болка и тъга, след много предателства, ще трябва да продължим да носим този дар-живота и да го изживеем с достойнство и обич. А щом не се страхуваме и от смъртта, то и ще живеем по дръзко и без страх, по истински, по пълноценно.

Поздрав за снежният ти бял стих, за теб мила прегръдки и късмет и щастие:))))


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 31.03.2006 @ 08:52:05
(Профил | Изпрати бележка)
Прегръдки и от мен!...Всъщност може би най-много ме е страх от страха - затова гледам да не се страхувам/не е само игра на думи.../

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от rainy на 30.03.2006 @ 19:26:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
че възкръсвах след болката пак,
че летях и в небето пропадах...

_________________

...В главата ми избухна като асоциация спомен за един стих на голяма наша поетеса (ох, нищо не помня наизуст...), исках да го изровя и оставя под твоя. В контекста именно на Голямата смърт. Реших, обаче, друго... В контекста на горните редчета, които си дръпнах умишлено, ще ти напиша нещо мое, ако не възразяваш. Нарича се “Възкресение”.
Така, нека се усмихнем малко, какво ще кажеш, а?

_________________


Измъкнах се от празника на моя свят.
Никой дори не забеляза...
Зад мен оставих спукани балони, огризките;
изпразнени бутилки от фалшиви чувства
на пода се въргалят, преупотребени.
Не се обърнах грам назад - към фойерверките,
а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана...
Отворих раклата, онази старата.
Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,
придобили цветността на бялото.
Оказа се устойчива на безкислородие.
Да й се ненадяваш -
след нанесените удари под кръста -
от всички, и от мен самата.
Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.
Достатъчно му бе едно докосване...
Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.
И я гледах.
Спомнях си как я предавах вътрешно,
обезверена от умора, и от проказата на раните.
И отправяните тайно, в душата ми молитви –
за нищо друго, само тя да оцелее!
Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -
била по-силна от безсмъртните предателства.
Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки
разхлипах се на глас. От облекчение.
Малкото прозорче на тавана започна да светлее.
Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -
днес било Великден...



Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 31.03.2006 @ 08:53:12
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно стихотворение! - "ослепяла от сълзите си" - се усмихнах!Благодаря!

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от RAD72 на 30.03.2006 @ 19:30:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам защо, но чувствам в стиха ти желанието до край да се изпита болката , сякаш е спасение или .... пречистване може би ...


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 31.03.2006 @ 08:54:00
(Профил | Изпрати бележка)
болката е пропаст...а пропастите мамят - докрай...

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 30.03.2006 @ 19:43:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
mnogo simno!

bravo!


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от rajsun на 30.03.2006 @ 19:49:49
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
Бъди!


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от phifo на 30.03.2006 @ 20:13:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, това ми е коментара:
много хубаво стихотворение.


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 31.03.2006 @ 11:43:17
(Профил | Изпрати бележка)
Накрая ще остане едно "Ох" - ще го броим за поздрав!

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от pin4e на 30.03.2006 @ 20:13:45
(Профил | Изпрати бележка)
така е с последната Смърт...

поздрав, невероятнице!


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от Lisica на 30.03.2006 @ 22:23:17
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12
След предателства - тук и отвъд -
неприлично е чак да съм цяла...

Но си по-цяла от всякога.....Поздрави, камик!!!!


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от krissi на 31.03.2006 @ 08:57:06
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко свети! Последният сняг
ми прилича на честна награда,
че възкръсвах след болката пак,
че летях и в небето пропадах.

Страхотно....!!!
Поздрав!:)


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.03.2006 @ 12:59:41
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
За заглавията...

"Няма нужда да ме изпращаш...";
Последен сняг"
"Всичко по реда си..."
"Болка за възкръсване"
...
White tomcat също си пада по добрите заглавия, ама в момента е много заплеснат...
;-)


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от kamik на 02.04.2006 @ 18:29:51
(Профил | Изпрати бележка)
Залавието си беше мотото "Всяка раздяла била една малка смърт" - ама тази пущина компютъра не го брои за заглавие /най-вероятно аз съм го изпратила не както трябва/ и понеже ми "буча",че нямам заглавие - аз му изохках...така се получи тази щуротия...Нали знаеш,че съм заплес!Поздрави!П.П. Пък мотото изчезна някъде...

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.04.2006 @ 12:29:49
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
:-)

Стават такива "интернетски" номера, изчезвало ми е цяло произведение. Затова всичко се прави на Word, а след това просто следва Copy и Раste... Най ме е яд като ми изчезне коментар, защото с него изчезва и спонтанното чувство.

]


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.03.2006 @ 12:59:56
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
За заглавията...

"Няма нужда да ме изпращаш...";
"Последен сняг"
"Всичко по реда си..."
"Болка за възкръсване"
...
White tomcat също си пада по добрите заглавия, ама в момента е много заплеснат...
;-)


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от Meiia на 31.03.2006 @ 17:26:18
(Профил | Изпрати бележка)
След множеството малки смърти се пишат такива истински стихове.
А с Голямата се съзимерваме, след като душата ни се е изкачила достатъчно по сипея на болката.


Re: Ох, това ми е заглавието... ама ако трябва - ХХХ
от radi_radev19441944 на 01.04.2006 @ 19:52:08
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
За съжаление и смъртта е между музите.
Трябва да се свиква с това.
Харесва ми стихото.
Поздрави.